Христо Ботев (1848–1876) е едновременно поет, публицист и революционер. Написал е само около двадесет стихотворения, но те са сред най-силните в българската поезия. Живее дълги години в емиграция в Румъния, където издава вестници и участва в подготовката на освобождението. Загива през 1876 г. във Врачанския Балкан като войвода на чета.
„Моята молитва“ е публикувана през 1873 г. Тя е построена като молитва, но се обръща не към бога на църквата и на властниците, а към „бога на разума“, защитник на робите. Стихотворението е дръзко и днес. В него е цялата Ботева философия: вярата в свободата, презрението към лицемерието и готовността човек да даде живота си за другите. Финалът, с молбата гласът му да не премине „тихо като през пустиня“, звучи като пророчество за собствената му съдба.
„Моята молитва“
„Благословен бог наш…“
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: Georgi Danchov / Wikimedia Commons, Public domain
