Словенската група Laibach свири в София два пъти, през 2004 и 2007 г., и двата пъти в зала „Христо Ботев“. Култ.бг отрази и двата концерта. Коментарът за втория, „По повод на Лайбах“, стана един от най-четените музикални текстове на сайта. Няма нищо чудно: малко групи предизвикват толкова въпроси, колкото Laibach.
Група, която смути Югославия
Laibach се появява през 1980 г. в миньорския град Трбовле, Словения, тогава част от Югославия. Името е германското название на Любляна, което само по себе си е провокация срещу официалната история. Групата използва тоталитарна естетика: униформи, знамена, маршова музика, декларации в духа на манифести. Властите не знаят как да я разбират и в средата на 80-те години изявите ѝ под това име са забранени.
Neue Slowenische Kunst
През 1984 г. Laibach става част от художествения колектив Neue Slowenische Kunst (NSK), заедно с художници, театрали и дизайнери. NSK развива идеята за „свръхидентификация“: вместо да се подиграва на властта, изкуството я имитира толкова буквално, че механизмите ѝ стават видими. Колективът дори създава собствена „държава във времето“ (NSK State in Time), с паспорти, които всеки може да получи.
Кавърите
Най-известни са прочитите на Laibach на чужди песни. Веселият поп хит „Life Is Life“ на Opus в тяхното изпълнение звучи като военен химн. През 1988 г. записват целия албум Let It Be на Бийтълс. Тези версии показват колко лесно масовата култура може да се превърне в пропаганда и обратното.
От София до Пхенян
През 2003 г. албумът WAT слага край на дълго мълчание, а с него идва и първият концерт в София. През 2006 г. следва Volk, албум, посветен на националните химни. През 2015 г. Laibach става първата западна група, която изнася концерт в Северна Корея, събитие, заснето в документалния филм „Денят на освобождението“.
Четиридесет години след създаването си Laibach остава загадка: сатира ли е, или сериозно предупреждение? Може би точно в тази двусмисленост е силата им. Както се казва в един от лозунгите на NSK, изкуството е фанатизъм, който изисква дипломация.
Снимка: Becky Margetts / Wikimedia Commons, CC BY 2.0
