Малко литературни герои са толкова живи, колкото Бай Ганьо. Повече от сто години след появата му казваме „бай-ганьовщина“ и всеки знае какво имаме предвид. Но кой е създателят му, Алеко Константинов, и защо образът му не остарява?
Щастливеца
Алеко Константинов е роден през 1863 г. в Свищов, в заможно семейство. Учи право в Одеса, говори няколко езика, пътува много. Приятелите му го наричат Щастливеца заради неизменния му оптимизъм и хумор. Работи като съдия и адвокат, но истинската му страст са литературата, пътешествията и обществените каузи.
„До Чикаго и назад“
През 1893 г. Алеко посещава Световното изложение в Чикаго. Пътеписът му „До Чикаго и назад“ (1894) е едно от най-живите описания на Америка от онова време. Той се възхищава на американската свобода и предприемчивост, но не пропуска и сенките ѝ. За българския читател книгата отваря прозорец към един напълно различен свят.
Бай Ганьо
През 1895 г. излиза „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“. Бай Ганьо е търговец на розово масло, който обикаля Европа. Той е хитър, самоуверен, нахален, безцеремонен, но и жизнен, находчив, смешен. Във втората част на книгата Бай Ганьо се връща в България и се хвърля в политиката, където хитростта и безскрупулността му се оказват ценни качества. Смехът тук става горчив.
Туристът
Алеко е и основател на организирания туризъм в България. През 1895 г. води голяма група на изкачване на Черни връх на Витоша, събитие, смятано за начало на туристическото движение у нас. Много хижи, туристически дружества и улици днес носят неговото име.
Защо Бай Ганьо е жив
Алеко Константинов е убит през 1897 г., едва на 34 години, при покушение, насочено към друг човек. Но Бай Ганьо надживя създателя си. Той е огледало, в което всяко поколение българи разпознава нещо от себе си и от обществото около себе си. Силата на Алеко е, че се смее не отвисоко, а с любов и болка. Затова и днес го четем.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
