„Евгений Онегин“ на Александър Пушкин е най-великото произведение на руската поезия и основа на руската литература от XIX век. Този роман в стихове разказва за скучаещия денди Онегин, за искрената Татяна и за любовта, която идва твърде късно.
Авторът
Александър Сергеевич Пушкин (1799–1837) е смятан за баща на руския литературен език и най-великия руски поет. Той работи върху „Евгений Онегин“ около седем години и го публикува на части между 1825 и 1832 г. Пушкин загива на 37 години в дуел, защитавайки честта на съпругата си, съдба, която зловещо напомня за една от сцените в романа му.
Онегинската строфа
Романът е написан в специална строфа от 14 стиха, създадена от Пушкин и наречена „онегинска строфа“. Тя съчетава лекотата на разговора с музикалността на поезията, иронията с лириката.
Резюме
Евгений Онегин е млад петербургски аристократ, преситен от балове, светски живот и любовни игри. Той наследява имение на село, където се сприятелява с младия поет Владимир Ленски, влюбен в Олга Ларина. Сестрата на Олга, мечтателната и сериозна Татяна, се влюбва в Онегин и му пише искрено любовно писмо. Онегин учтиво я отхвърля. На празника за имения ден на Татяна, от скука, Онегин флиртува с Олга, за да подразни Ленски. Ленски го предизвиква на дуел и Онегин го убива. Години по-късно, в Петербург, Онегин среща Татяна, вече омъжена за знатен генерал, изискана и недостъпна. Сега той се влюбва в нея и ѝ пише писмо. Татяна му признава, че все още го обича, но остава вярна на съпруга си.
Наследството
Онегин е първият „излишен човек“ в руската литература, образ на умния, но безделен и неспособен на истинско чувство човек. Писмото на Татяна е сред най-известните текстове в руската поезия. През 1879 г. Чайковски създава по романа едноименна опера, една от най-обичаните в света.
Снимка: Orest Kiprensky / Wikimedia Commons, Public domain
