„Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма е един от най-обичаните приключенски романи в света. Историята на невинно затворения моряк, който избягва, открива огромно съкровище и отмъщава на враговете си, е едновременно вълнуваща и дълбока книга за справедливостта, отмъщението и прошката.
Авторът
Александър Дюма-баща (1802–1870) е един от най-популярните френски писатели. Автор е на „Тримата мускетари“, „Кралица Марго“ и десетки други романи. „Граф Монте Кристо“ излиза на части през 1844–1846 г. Подобно на много свои книги, Дюма я пише в сътрудничество с Огюст Маке.
Резюме
1815 г. Едмон Дантес е млад и честен моряк, който скоро ще стане капитан и ще се ожени за красивата Мерседес. Но трима души му завиждат: колегата му Данглар, съперникът му в любовта Фернан и страхливият съсед Кадрус. Те го наклеветяват като бонапартист. Прокурорът Вилфор, за да защити собствената си кариера, го хвърля без съд в зловещия замък Иф. Дантес прекарва там 14 години. В затвора се запознава с абат Фариа, мъдър затворник, който го образова и му разкрива тайната на огромно съкровище на остров Монте Кристо. След смъртта на абата Дантес избягва, като се зашива в неговия чувал. Намира съкровището и се завръща в Париж като загадъчния и богат граф Монте Кристо. Там, години по-късно, враговете му са станали богати и влиятелни. Графът започва внимателно да ги унищожава един по един.
Героите
Едмон Дантес се превръща от наивен младеж в студен отмъстител, но накрая разбира, че не може да играе ролята на Бога. Мерседес е останала вярна на спомена му, но е омъжена за Фернан. Абат Фариа е неговият учител и спасител. Данглар, Фернан и Вилфор са олицетворение на алчността, завистта и амбицията.
Темите
Романът е за справедливостта и отмъщението, но и за границите на отмъщението. Когато вижда, че страдат и невинни, Дантес започва да се съмнява. Финалните думи на романа, „Цялата човешка мъдрост се съдържа в две думи: чакай и се надявай“, са сред най-цитираните в литературата.
Снимка: Nadar / Wikimedia Commons, Public domain
