„Госпожа Бовари“ на Гюстав Флобер е един от най-важните романи в историята на литературата. Историята на провинциалната съпруга, която се задушава в скуката и мечтае за страстна любов като в романите, поставя началото на модерния реалистичен роман.
Авторът и скандалът
Гюстав Флобер (1821–1880) работи върху романа около пет години, търсейки за всяко изречение единствената точна дума. „Госпожа Бовари“ излиза на части в списание през 1856 г. Година по-късно Флобер е съден за оскърбление на обществения морал и религията. Съдът го оправдава, а скандалът прави книгата още по-известна. На Флобер се приписва фразата „Госпожа Бовари, това съм аз“.
Резюме
Ема, дъщеря на заможен селянин, е възпитана в манастир и е чела много сантиментални романи. Тя се омъжва за Шарл Бовари, добър, но посредствен провинциален лекар. Скоро открива, че бракът не е това, за което е мечтала. Скуката в малкото градче я измъчва. Тя се влюбва първо в младия чиновник Леон, после става любовница на богатия земевладелец Родолф, който я изоставя точно когато тя мисли да избяга с него. По-късно връзката ѝ с Леон се възобновява. Ема харчи все повече пари, трупа дългове при хитрия търговец Льорьо и накрая, изправена пред разорението и позора, се отравя с арсеник.
Героите
Ема Бовари е мечтателка, която не може да приеме обикновения живот. Шарл я обича безрезервно, но не я разбира. Родолф и Леон са мъже, които я използват. Аптекарят Оме, самодоволен и празнодумен, е блестяща сатира на провинциалния буржоа.
Темите
Романът е за разминаването между мечтите и действителността, за скуката на провинцията, за опасността от илюзиите, внушени от книгите. Думата „боваризъм“ означава склонността на човек да си представя себе си различен, отколкото е. Флобер разказва всичко безпристрастно, без да съди героите си, и именно тази обективност прави романа толкова модерен.
Сканиране: Dmitry Makeev / Wikimedia Commons, Public domain
