Мартеницата е един от най-обичаните български обичаи. Всяка година на 1 март, празника Баба Марта, българите си подаряват усукани бели и червени конци и си пожелават здраве. От 2017 г. традициите, свързани с 1 март, са вписани в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, като обща номинация на България, Северна Македония, Молдова и Румъния.
Какво символизира
В класическия си вид мартеницата е усукан бял и червен вълнен конец. Цветовете имат смисъл: бялото е символ на чистотата и светлината, а червеното на живота, кръвта и здравето. Мартеницата пази от болести и уроки и носи късмет.
Баба Марта
Според народните вярвания март е месецът на Баба Марта, капризна старица, която ту се усмихва и пуска слънцето, ту се сърди и праща сняг и студ. За да я умилостивят, хората закичват себе си, децата и дори домашните животни с мартеници. Традицията повелява най-възрастната жена в семейството да връзва мартеници на децата.
Пижо и Пенда
Най-популярната съвременна форма на мартеницата са Пижо и Пенда, две човечета от конци: бяло момче и червено момиче. Има и мартеници под формата на топчета, гривни, пискюли и какви ли не форми. Правят ги и продават ученици, баби и занаятчии в цялата страна.
Кога се сваля
Мартеницата се носи, докато човек види първия щъркел или лястовица, или цъфнало дърво. Тогава тя се връзва на клонче на плодно дърво или се оставя под камък. Затова през пролетта дърветата в българските градове и села са окичени с бели и червени конци, гледка, която изненадва и радва чужденците.
Снимка: Vassia Atanassova – Spiritia / Wikimedia Commons, Public domain
