„Щурците“ са най-обичаната българска рок група. Повече от петдесет години техните песни звучат по радиото, на концерти и на всяко събиране на приятели. „Клетва“, „Вълшебен цвят“, „Среща“, „Рок в минало време“ и „Бяла тишина“ са част от саундтрака на няколко поколения българи.
Началото
Групата е създадена в София през 1967 г. Кирил Маричков и Петър Цанков от групата „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“ и решават да свирят заедно. Името на групата е избрано чрез конкурс сред слушателите на радиото. Според самите музиканти всъщност идеята е на майките им, а конкурсът е организиран, за да се мине покрай цензурата, която не харесва приликата с „Бръмбарите“, както тогава наричат „Бийтълс“.
„Бяла тишина“ и първите успехи
Още през 1967 г. песента на Борис Карадимчев „Бяла тишина“, изпълнена от „Щурците“, печели първа награда на фестивала „Златният Орфей“. През 1968 г. излиза първата им малка плоча. Популярността на групата расте непрекъснато и през 80-те години достига своя връх.
Рок в тоталитарна България
В годините на комунизма рок музиката е подозрителна за властта, а текстовете минават през цензура. „Щурците“ успяват да създадат песни, които говорят на младите хора за свобода, приятелство и съмнение, често с метафори и намеци. Текстовете им често са дело на изявени български поети.
Легендата продължава
Съставът на групата се променя с годините, но ядрото около Кирил Маричков и Петър Гюзелев остава. Концертите им събират хиляди хора от всички възрасти. „Щурците“ са доказателство, че българският рок може да бъде едновременно умен, мелодичен и обичан от цял народ.
Снимка: Fugazi 84 / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
