„Герника“ на Пабло Пикасо е може би най-силната антивоенна картина, рисувана някога. Огромното черно-бяло платно, високо 3,5 и дълго почти 8 метра, днес е в музея „Кралица София“ в Мадрид и всяка година пред него застават милиони хора.
Бомбардировката
На 26 април 1937 г., по време на Гражданската война в Испания, баският град Герника е бомбардиран от германски и италиански самолети, съюзници на генерал Франко. Градът е почти изравнен със земята, а сред жертвите има много цивилни. Новината потриса света.
Картината
По това време Пикасо живее в Париж и работи по поръчка на испанското републиканско правителство за павилиона на Испания на Световното изложение в Париж през 1937 г. Първоначално е замислил друга тема, но след бомбардировката започва да рисува „Герника“. Първите скици прави на 1 май, а огромното платно е завършено за около месец. Художникът рисува само в черно, бяло и сиво, като вестникарска снимка.
Какво виждаме
Картината не показва самолети, бомби или войници. Тя показва страданието: майка с мъртво дете на ръце, ранен кон, бик, разкъсан воин, жени, които бягат или крещят, горяща сграда, електрическа крушка, подобна на око. Пикасо използва езика на кубизма и сюрреализма, за да предаде хаоса и ужаса. Затова картината говори не само за Герника, а за всяка война.
Пътят към Испания
Пикасо поставя условие „Герника“ да не се връща в Испания, докато страната не стане отново демократична. Години наред картината е в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Тя се завръща в Испания едва през 1981 г., след края на диктатурата, а от 1992 г. е в музея „Кралица София“. Легендата разказва, че германски офицер в Париж попитал Пикасо, гледайки снимка на картината: „Вие ли направихте това?“, а той отговорил: „Не, вие.“
Наследството
„Герника“ се превръща в символ на мира и на протеста срещу насилието. Гоблен по картината виси в сградата на ООН в Ню Йорк. Почти деветдесет години по-късно тя продължава да ни напомня какво всъщност е войната.
Снимка: Joseolgon / Wikimedia Commons, CC BY 4.0
