„Време разделно“ е един от най-популярните български романи. В „Голямото четене“ на БНТ се нарежда на второ място, веднага след „Под игото“. Той е и сред най-превежданите български книги. Романът е силен, мрачен и поетичен, а споровете около него не стихват и днес.
Авторът
Антон Дончев (1930–2022) е роден в Бургас. Автор е на много исторически романи, сред които „Сказание за времето на Самуил“ и „Трите живота на Кракра“, академик и един от най-четените български писатели. „Време разделно“ излиза през 1964 г. Самият Дончев разказва, че го е написал само за 41 дни.
Резюме
Действието се развива през 1668 г. в родопската долина Елинденя. През пролетта в долината пристига еничарят Караибрахим с отряд от 120 конници. Той има заповед да потурчи местните християни. Караибрахим сам е роден в тези места, отвлечен като дете и отгледан като еничар. Първенците на селата отказват да се откажат от вярата си. Започва време на насилие, в което всеки трябва да избере: да запази вярата си и да плати с живота си или да оцелее с цената на отказа от нея. Романът е изграден като два летописа, на поп Алигорко и на Венецианеца, които виждат едни и същи събития от различни страни.
Героите
Караибрахим е жесток, но и трагичен образ: човек, откъснат от корените си, който се връща у дома като завоевател. Манол е силен и горд овчар, осиновен от воденичаря дядо Галушко, който става символ на съпротивата. Поп Алигорко е монах от Атон, мъдър и дълбоко човечен. Абдула Венецианеца е венециански благородник, пленник на Караибрахим, който гледа на всичко отстрани. Сред другите запомнящи се образи са Сюлейман ага, господарят на долината, младите Момчил и Елица, и вдовицата Севда.
Темите
Централна тема е изборът между вярата и оцеляването. Романът говори за паметта, за корените, за насилието и за това какво прави човека човек. „Време разделно“ е времето, в което хора от една кръв се разделят завинаги.
Историята и споровете
„Време разделно“ е художествена творба, а не учебник по история. Историците посочват, че романът се опира на източници, чиято достоверност е силно съмнителна, и че представя по-скоро исторически мит, отколкото реални събития. Затова книгата е и повод за важен разговор: как литературата създава представите ни за миналото.
Филмът
През 1988 г. Людмил Стайков заснема по романа двусерийния филм „Време на насилие“ с Йосиф Сърчаджиев като Караибрахим и Руси Чанев като поп Алигорко. Филмът е една от най-мащабните продукции в българското кино.
Снимка: Vassia Atanassova – Spiritia / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
